Повечето хора вярват, че едни се раждат спокойни, а други - тревожни.
Аз вярвам в нещо различно.
Спокойствието е умение.
То започва да се изгражда още в детството. Начинът, по който реагират най-близките ни хора на стреса, несигурността и трудностите, постепенно се превръща и в наш модел на поведение.
Ако сме израснали в среда, в която е имало много тревожност, бързане и постоянно напрежение, е възможно и ние да сме изградили същите навици.
Когато пораснем, често се питаме:
-Защо постоянно бързам?
-Защо съм нащрек, въпреки че няма реална опасност?
-Защо ми е трудно да се отпусна?
Започваме да търсим отговори, посещаваме психолози и терапевти, четем книги, опитваме различни практики. Всичко това може да бъде много ценно. Но ако не изградим нов начин, по който умът и тялото ни реагират, старите модели лесно се връщат.
Именно тук е добрата новина.
Щом спокойствието е умение, то може да бъде научено.
Както се учим да караме колело, да плуваме или да пишем, така можем постепенно да изградим способността да запазваме вътрешното си спокойствие, независимо какво се случва около нас.
Това е мисията на Клуб „Спокойствие“.
Стъпка по стъпка да превърнем спокойствието от кратък момент в начин на живот. 💛