Какво е благодарността и какво означава да съм благодарен? Благодарността е състояние на сърцето. Това не е просто учтив жест или механично „благодаря“, а дълбоко вътрешно преживяване, в което осъзнаваме стойността на това, което имаме – тук и сега. Благодарността е мостът между ума и душата, между ежедневното и свещеното. Тя ни напомня, че сме част от нещо по-голямо, и че животът – с всичките си уроци, предизвикателства и дарове – заслужава да бъде почитан. Да бъда благодарен означава да погледна отвъд липсите и да видя изобилието – не само в материален смисъл, но и в любовта, подкрепата, уроците, които ми се дават. Да бъда благодарен означава да си позволя да чувствам, да приема, да се отворя за чудото на живота дори в най-обикновените моменти. Благодарността е сила, която лекува. Когато я практикуваме съзнателно, тя разтваря страховете, успокоява ума и разширява сърцето. Благодарният човек не е този, който няма трудности, а този, който въпреки тях вижда светлината и избира да ѝ се довери.Да живееш в благодарност е акт на осъзнат избор. Това е духовна практика, в която почиташ живота с всичките му лица. В нея няма нужда от съвършенство – има само покана да се свържем с това, което е истинско, живо и дарено.

Уебинар 16.06.25г.

https://youtu.be/3vNGT3zxfX8

🧬 Родова памет и системни влияния, имащи значение при зачеването: Изключени членове на рода (неприети, отхвърлени или забравени): Ако в рода е имало дете, дадено за осиновяване, починало рано, направен аборт или жена, която не е имала възможност да стане майка, а за нея никой не говори – енергията на тази загуба може да се „задържи“ в полето и да се пренесе в следващите поколения. Жената може подсъзнателно да „върви по пътя“ на този член и да не може да стане майка. Идентификация с предшественик: Жената може да се идентифицира с майка, баба или прабаба, която е имала болезнено майчинство – напр. е загубила дете, преживяла е тежко раждане, изоставена е от мъжа след раждането. Подсъзнателно посланието е: „По-добре да не ставам майка, отколкото да преживея това.“ Лоялност към майката или друг женски член от рода: Ако майката е била нещастна или самотна, понякога дъщерята подсъзнателно решава: „Не мога да бъда по-щастлива от теб – няма да имам дете/семейство, за да не те нараня.“ Тежки родови съдби: Войни, бежанство, насилие, сексуални травми в рода също могат да останат „записани“ в системата и да блокират приемането на живота (а детето е именно продължение на живота).

Констелационният подход работи с невидимите динамики в семейната система, които често несъзнателно влияят върху способността на една жена да зачене. Ето някои от най-честите причини за невъзможност за забременяване, когато ги разглеждаме през тези три перспективи: Родова памет и системни влияния: Изключени членове на рода (неприети, отхвърлени или забравени): Ако в рода е имало дете, дадено за осиновяване, починало рано, направен аборт или жена, която не е имала възможност да стане майка, а за нея никой не говори – енергията на тази загуба може да се „задържи“ в полето и да се пренесе в следващите поколения. Жената може подсъзнателно да „върви по пътя“ на този член и да не може да стане майка. Идентификация с предшественик: Жената може да се идентифицира с майка, баба или прабаба, която е имала болезнено майчинство – напр. е загубила дете, преживяла е тежко раждане, изоставена е от мъжа след раждането. Подсъзнателно посланието е: „По-добре да не ставам майка, отколкото да преживея това.“ Лоялност към майката или друг женски член от рода: Ако майката е била нещастна или самотна, понякога дъщерята подсъзнателно решава: „Не мога да бъда по-щастлива от теб – няма да имам дете/семейство, за да не те нараня.“ Тежки родови съдби: Войни, бежанство, насилие, сексуални травми в рода също могат да останат „записани“ в системата и да блокират приемането на живота (а детето е именно продължение на живота). 🧠 Психосоматика: Конфликт на идентичност и ролята на майка: Психиката може да изпитва вътрешен конфликт – между желанието за дете и страха от загуба на себе си, свободата, женствеността или връзката. Понякога зад физически здраво тяло стои несъзнателен страх да бъда майка. Неприемане на собствената женственост или тяло: Натрупано отвращение, срам или гняв към тялото (особено утробата, сексуалността) може да доведе до енергийна блокировка в тази зона. Тялото “затваря вратите”, ако не се чувства сигурно, уважено или желано. Неосъзнати вина или страхове: Жената може да носи вина за минали аборти, загуби, предишни партньорства. Или пък страх от това как ще бъде приета като майка – ще се провали, ще повтори сценарий на изоставяне и т.н.