Българите, които помнят не използват думата Господ, защото знаят, че баща им (отца им) не господства над тях... И... вечерят с него всяка вечер. Запомнете това добре! Всяка вечер!

"Слезни Господи да вечеряме " е истински мит. Умишлено дълбоко загнездена в съзнанието форма на подчинение, зависимост и страхопочитание.

И тази вечеря е пречистване, сливане, преливане на светлината на бащата към децата му и на светлината на децата към баща им, защото те са Едно. Едно цяло рабирате ли, той е в тях и те в него. Не за ден, а винаги и завинаги. Този акт не е опосреден и не е показен. Той е взаимоизцеление, пречистване, енергия, сияние... без хляб, без вино, без трапези, без храм, без свещ, без поп. Той е животът.

“Пречисти ме, Отче.

Пречисти ме вътрешно и външно.

Пречисти тялото, душата и духа ми, така че кълновете на светлината в мен да израстат

и да ме превърнат във факел.

Нека стана пламък, който променя всичко в мен и около мен в светлина.”

... И това е двупосочно, каквото взимаш това отдаваш.

Желая Ви спомняне и сбъдване на себе си в баща Ви и на баща ви във Вас!

Милѣна

1 comment