Стаите се разпиляват, килери се отварят, стари кутии се обрьщат, и внезапно се оказваш заобиколен от вещите си - като войник в окопите на миналото. Да се освободиш от тях е като да се освободиш от илюзия - трудно, но освобождаващо. И тогава идва желанието - не като задължение, а като естествен импулс - да поддьржаш това състояние. Да пазиш мира, който си постигнал. Да уважаваш пространството си и самия себе си. А борбата, колкото и трудна да е била, си заслужава всяка сълза, всяко колебание, всяка изхвърлена торба. Защото от хаоса израстваш - по-лек, по-сьзнателен, и по-свободен.🌊☀️🌷🙏🏻