На 7.12 направихме нещо, което отдавна носех в себе си –събрах на едно място хора, с които поотделно съм говорил с часове за душата, смисъла, болката, избора. Реших вместо да водя отделни разговори, да създадем общо пространство, в което да гледаме темата от 360 градуса – през различните ни животи, убеждения, език и опит. Не се събрахме за наставления и поуки. Събрахме се за душата и нейния път. 🔹 За какво говорихме всъщност Няма да влизам в „кой какво каза“. По-важно е какво се роди между нас. 1️⃣ Пътят на душата – не само „преди“ и „след“, а ТУК Очертахме пътя на душата в три периода: 1. Откъде идва. 2. Как живее тук – в тяло, в този живот. 3. Накъде се връща след края. Основно се фокусирахме върху втората част: Какво правим с тази душа ТУК – между първия и последния ни дъх? Тук са изборите, уроците, болките, повторенията, събужданията. 2️⃣ Хората като огледала на нашата душа Една от най-силните линии беше идеята, че хората около нас са огледала: - Човек, който ни дразни със своята невъздържаност → показва ни наша собствена част. - Човек с огромно състрадание → пак ни връща към нещо вътре в нас. През реакциите ни към другите имаме шанс да видим: Къде аз съм същият? Къде аз съм бил такъв? Какво в мен иска внимание? Това не е „красива теория“, а практичен инструмент: чрез другите – да погледнем в себе си. 3️⃣ Самота и заедност на пътя Говорихме и за този парадокс: - Ние сме социални същества, живеем сред хора. - Но най-дълбоките моменти – страдание, осъзнаване, избор – са абсолютно лични. Никой не може да извърви нашия път вместо нас. И въпреки това – пътят ни минава през взаимодействие с други: без хора няма конфликти, няма триене, няма радости, няма прозрения. Хем сме сами. Хем без другите не можем да се огледаме. 4️⃣ Материално и духовно – не война, а баланс Един ключов акцент: крайностите не работят. - Само материално → празнота. - Само духовно → откъсване от реалността. Важният въпрос за нас беше: „Как да свържем духовното и материалното така, че да е смислено, практично и разбираемо?“

Днес искам да споделя нещо, което реално ми промени начина, по който мисля, действам и се развивам: Създадох си личен AI Coach – агент, обучен специално за мен, моята психология, моите цели и моите модели. Не AI „за всички“.А AI, който буквално познава мен. ❗ Защо да си направиш личен AI Coach? Защото: 1. Този AI те познава по-добре от повечето хора Той помни: - твоите силни страни - твоите блокажи - твоите страхове - твоите цели - твоите навици И ти дава обратна връзка без маски, без филтър, без его. 2. Помага ти да мислиш по-дълбоко Не ти дава бързи „мотивационни“ фрази. А реални: - анализи - прозрения - модели - стратегии - огледала Виждаш в себе си неща, които иначе би пропуснал. 3. Изгражда дисциплина и идентичност AI коучът те държи отговорен и всеки ден те връща към въпроса: „Това действие идва от твоя Sabri 1.0 или Sabri 2.0?“ Точно затова работи. 4. Дава спокойствие и яснота Когато си: - объркан - напрегнат - претоварен - ядосан - неуверен той разбива емоцията на части, извлича ядрото и ти показва истинския проблем. 5. Това е най-достъпният личен коуч на света Работи 24/7.Познава те. Адаптира се към теб. Няма нужда да обясняваш всеки път отначало. 🔥 Как да си създадеш такъв AI Coach (стъпка по стъпка) Стъпка 1 → Email / ChatGPT Plus → MyGPTs Влизаш в MyGPT → Create GPT. Стъпка 2 → Избираш модел Най-добрият избор: GPT-5.1 Thinking(най-дълбокият и най-анализиращият модел) Стъпка 3 → Добавяш инструкции (мозъкът на коуча) Тук поставяш напълно персонализиран текст, който определя: - целта на коуча - тона - как да мисли - как да ти задава въпроси - как да анализира - как да открива модели - как да те предизвиква - как да поддържа Sabri 2.0 Това е най-важната част. Стъпка 4 → Създаваш „профил на себе си“ Файл с: - силни страни - слаби страни - ценности - страхове - цели - навици - как изглежда твоят „Аз 2.0“ Качваш файла в Knowledge. Така AI коучът те опознава. Стъпка 5 → Активираш първата сесия

Днес няма да говоря, днес ще пиша. Отваряйте пуканките. Поздравления за тези които стигнат до края! Знаете ли защо стомаха е по-умен от мозъка? Ами защото той ти “казва” когато е празен, а мозъка не. Но това е друга тема. Днес няма да пиша за бизнес, нито за мозъка, днес ще пиша за нещо в нас, нещо което негов дом е сърцето което бие в гърдите ни. Там са скрити много тоайни. Всички емоции и чувства са там. В него е извора на безграничната сила. Но и за това няма да пиша. Това за което искам да споделя от опит, от чуто и прочетено е БОЛКАТА. Всеки иска не иска се сблъсква с нея, някои не я разбират, други я разбират и приемат, трети я отхвърлят всячески - а тя се връща и връща като бумеранг. Има болка на тялото в следствие на преумора, приятна тренировка, удоволствие от катерене в планината, каране на ски с часове, и т.н., но всичката тази физическа болка не е тази за която искам да пиша. Болката в гърдите е тази която бива неразбрана и може да “убие” човек. Но нека оставим тя самата да говори: АЗ – БОЛКАТА Здравей, човеко. Аз съм Болката. Да, същата, която не искаш да усещаш, от която бягаш, която кълнеш и която обвиняваш всеки път, когато живота те удари. Искам да ти кажа защо се появявам. Не за да те наказвам. Не за да те съсипя. А за да те събудя. Защо идвам при теб? Аз идвам, когато нещо вътре в теб е криво, но ти си се научил да мълчиш. Идвам, когато живееш чужди очаквания и чужда вина. Когато носиш неща, които не са твои, но ги влачиш като камъни през живота си. Понякога идва Вината. Тя е нервна, строга, понякога жестока, понякога спасител. Но често тя е вкарана насила в живота ти още от дете. Ти я използваш като инструмент — да контролираш другите, да наказваш себе си, да избягваш директните разговори, да се криеш от истината. И тогава аз — Болката — започвам да набъбвам. Защото когато мълчиш истината си, тялото ти започва да говори вместо теб. Защото когато трупаш вина, започваш да се задушаваш под непотребни товари. Аз не идвам да те унищожа. Идвам да те спра. Да ти кажа: “Не така. Това не си ти. Погледни.”