В началото изглежда като поредната система за организация на дома, но още с първото „Искри ли радост?“ осъзнаваш, че става дума за нещо много по-дълбоко. Да се сблъскаш с всяка вещ, която притежаваш, е като да отвориш врати към стари спомени, забравени решения и натрупани навици. Това не е просто разчистване – това е борба със себе си. Споделям кадър, която запечатах с кратка история от миналата есен. Нещо което ме вдъхнови и ме накара да се замисля дълбоко!☀️🌊❤️ Слънцето вече пърлеше пясъка, когато Михаил се появи на Карадере - бос, с дъх на бор от Тревненския Балкан и... с люлеещия се стол на баба си, преметнат на гръб като раница на спомените. Хората на плажа го гледаха учудено - кой носи стол на морето, и то такъв? Бабиният люлеещ се стол изскърца доволно. От него се виждаше всичко - вълните, чайките, пясъчните замъци и даже мислите на хората, които от време на време поглеждаха момчето с полуусмивка. Някой му подаде студена лимонада. Друг се настани до него. И без да разбере как, столът му се превърна в малко пристанище — за разговори, смях и истории за баби, борчета и лета без интернет. Михаил дойде от Балкана със стол, а си тръгна от морето с нови приятели и с идеята, че понякога, за да намериш мястото си, е нужно просто да си го донесеш със себе си. 🌊🌊🌊 Там, на фона на морето, разбрах: не са нужни много вещи, за да се чувстваш у дома. Нужно е нещо истинско, нещо, което носи история и смисъл. Всичко останало е пясък, който вятърът лесно отвява. Този стол ме научи да пускам излишното. Да избера малко, но смислено. Да минимализирам не от лишение, а от благодарност. Защото свободата не идва с повече багаж, а с по-малко — но по-истинско.❤️

@Marieta Ivanova И аз ти благодаря!❤️

@Marieta Ivanova Този шкаф ми е ахилесовата пета😆… частта под горните два реда книги трябва да се превърне в легло за двама възрастни.. / тип легло-гардероб. Всичките неща от него трябва да отидат в шкаф, който конструирам в гаража… 🤯🫣🤗

Добавям част от вещите и дрехите, които се отправиха за рециклиране.

🌷🌷🌷