Ден на благата вест. Ден, в който не само чакаме добро, а го изричаме. Наричаме го. Каним го в живота си с думи, с вяра и с отворено сърце. Аз съм човек, който вярва в рода, в корена, в българските традиции и в силата на словото. Защото има дни, в които това, което изричаме, не е просто мисъл. То е посока. Избор. Молитва. Заявка към живота. Затова днес те каня на една малка, но силна практика. Вземи нещо сладко и хрупкаво - шекер, бучка захар или нещо, което за теб носи усещане за благост и изобилие. Преди да го хапнеш, спри за миг. Сложи ръка на сърцето си и си кажи ясно: Наричам си здраве. Наричам си мир в дома. Наричам си сила в дните. Наричам си работа с радост и смисъл. Наричам си хора до мен, с които е леко и истинско. Наричам си благоденствие. Наричам си сбъдване на онова, което нося тихо в душата си. И после добави своите думи. Не общо. Не някога. А конкретно. Сякаш вече разговаряш с живота. Защото понякога първата блага вест трябва да я чуем от самите себе си. Нека ни е сладка годината. Нека ни е светъл пътят. Нека в домовете ни има мир, в сърцата ни вяра, а в делата ни - добрина. Честит Благовец! Наречи си нещо хубаво днес. И нека бъде чуто.