🌀 ДЕН 6
„Коя болка още играя?“
🔹 ИСТИНА НА ДЕНЯ:
❝ Болката, която не си излекувала, често се превръща в роля.
„Аз съм силната, защото нямам право да се срина.“ „Аз съм жертвата, защото никой никога не ме чу.“ „Аз съм самотната, защото не заслужавам близост.“
Болката става част от идентичността ни, когато сме забравили, че можем да я пуснем.
Ти не си своята рана. Ти си тази, която я преживя – и е още тук. ❞
✍️ ВЪПРОСИ ЗА ОСЪЗНАВАНЕ:
- Коя болка съм направила част от това „коя съм“?
- Какво получавам от това да я държа близо?
- Готова ли съм да я пусна, дори ако това означава да се преосмисля напълно?
🔥 ПРАКТИКА: „РАНАТА И СИЛАТА“ (10–15 мин)
📝 Вземи лист и напиши:
„Моята болка казва…“ (пиши като да ѝ даваш глас, изрази я — не я анализирай)
После напиши: „Аз казвам на своята болка…“
Прочети го на глас. После — изгори листа или го скъсай ритуално.
Това е първият акт на разделяне от болката като идентичност.
📥 ЗАДАЧА ЗА СПОДЕЛЯНЕ (по избор):
👉 Ако искаш – сподели:
„Днес разпознах, че нося тази болка…“ (дори само в едно изречение, дори без обяснение — Истината лекува, когато се сподели)
💡 СЪВЕТ ЗА ДЕНЯ:
Тази болка може да е част от теб от дете.
Но не си длъжна да я носиш завинаги, за да докажеш, че си оцеляла.
Ти си жива. Това е достатъчно. Сега е време да живееш, не да оцеляваш.